Силно въздействащ, дълбоко хуманен и вечно актуален е романът  от

Силно въздействащ, надълбоко човечен и постоянно настоящ е романът  от световнопризнатия създател Бернхард Шлинк. Новата книга на немския публицист е по едно и също време съкрушаваща и обнадеждаваща, универсална и съкровена, обвързана тематично с най-прочутата му творба – „ Четецът “.

Българското издание, което е в превод на Жанина Драгостинова и с експресивна корица, нарисувана от Таня Минчева (Kontur Creative), към този момент е по книжарниците със знака на изд. „ Кръг “.

С присъщия си спестовен, само че проницателен жанр във „ Внучката “ Шлинк още веднъж разнищва общочовешките тематики за товара на предишното, парадоксите на любовта и търсенето на истината и свободата. Този път обаче го прави в даже по-широк подтекст, в сравнение с в „ Четецът “, като наблюдава над половин век от най-новата история на Германия.

Берлин, 2015-а. След самоубийството на брачната половинка си книжарят Каспар разкрива загадка, която тя е пазила през целия им взаимен живот. Петдесет години по-рано, малко преди да избяга при него на Запад, Биргит е родила дете от различен мъж. Търсейки отговори, Каспар взема решение да направи това, за което жена му по този начин и не е събрала храброст – да открие щерка ѝ. Пътуването му през мъчителното минало и настояще на Германия го води до общественост на неонацисти, измежду които живее внучката на Биргит – четиринайсетгодишната Зигрун. Надеждата му е да я избави, като ѝ покаже един изцяло друг свят. Но дали ще успее?

Макар действието да се развива в Германия, посланията на Бернхард Шлинк надскачат националните граници. Без да поучава или осъжда, писателят безусловно на всяка страница поражда размишления за конфликта сред поколенията и за привидно непреодолимите разлики и предубеждения в днешния свят. Неслучайно „ Внучката “ към този момент е посрещната възторжено от критиците и читателите в доста европейски страни и е измежду най-очакваните романи в Съединени американски щати, където ще излезе през октомври.

В изявление за вестник „ Берлинер цайтунг “ създателят, който през юли ще навърши 80 години, споделя, че от много време следи с паника какви настроения пораждат и се затвърждават в десния политически набор. „ Има крайнодесни, с които е безусловно невероятно да се беседва – споделя Шлинк. – Те са доста тесногръди и дотам отхвърлят да боравят с обстоятелства и причини, че всяка полемика се проваля. Но има и други, с които съгласно мен е значимо да се поддържа диалог. Дали семето ще покълне – тъй като всеки диалог е семе сред тези, които го водят, не е несъмнено. Ние не се занимаваме същински с въпроса за какво сме толкоз разнообразни едни от други. “

Бернхард Шлинк (р. 1944) e немски публицист и професор по право. Дели времето си сред Берлин и Ню Йорк и се изявява с голям триумф както в художествената, по този начин и в нехудожествената литература. Носител е на голям брой оценки, а международна популярност и самопризнание печели с романа „ Четецът “, който е преведен на над 50 езика и сполучливо екранизиран.

* * *
Снимка " Кръг "

Из „ Внучката “ на Бернхард Шлинк
Каспар беше следвал два семестъра в родния си град, за летния на 1964-та се реалокира в Бер­лин. Беше избягал от младежката си обич, ко­ято си бе намерила различен, беше потърсил тръп­ката на огромния град, беше изискал да отиде в учредения от студенти университет, беше очаквал животът и следването да са доста по-вълнуващи в центъра на източно-западния кон­фликт. Освен това беше поискал да почувства Германия – цялата Германия, освен Западна, в чиято бавна, католическа Рейнска област беше живял до тогава. Баща му беше протес­тантски пастор; Каспар бе отраснал с Лутер, Бах и Цинцендорф*, а през ваканциите при баба си и дядо си беше чел патриотични историче­ски книги, съгласно които Германия придобива приключен тип с помощта на Прусия. Берлин – Източен и Западен, Бранденбург, Саксония, Тю­рингия, цялата страна източно от Елба беше неговата Германия, също като тази на запад и на юг.

Пристигна в Берлин една събота с трен, пъ­туващ сред зоните**, и нае стая в студент­ска квартира в Далем. На идната заран стана рано и ходя два часа и половина из не­делно притихналия град чак до Бранденбургска­та врата, с цел да хвърли един взор зад Стена­та. След това отиде с градската железница до Фридрихщрасе, мина през инспекцията на гра­ничните чиновници в зелени униформи, смени западногермански марки за източногермански, излезе на улицата и към този момент беше подготвен да се по­чувства като вкъщи си в цялостен Берлин, в цяла Гер­мания.

Вървя чак до вечерта. Нямаше нито проект, нито цел, просто вървеше. Качи се на метро­то и се озова в източната част на града, тръг­на по Карл Маркс Алее от изток на запад, от къщите от 50-те години, с тяхната характер­на конструкция, с аркадите и орнаментите им, към еднообразните панелни здания от 60-те, прегледа Александерплац, катедралата и уни­верситета на „ Унтер ден Линден “, мина от Острова на музеите към квартал „ Пренцлауер Берг “, ходя по необятните улици с огромни паве­та, видя луксозните в миналото, само че към този момент неподдър­жани буржоазни къщи и парковете в близост. На изток градът беше по-сив, в сравнение с за­пад, имаше повече незастроени площи, по-мал­ко улично придвижване, колите миришеха по различен метод. Но по време на утринната си разход­ка до Бранденбургската врата беше минал по задоволително празни улици със сиви къщи, с цел да може да сметне разликите за незначителни. И без друго не беше пристигнал на изток, с цел да търси разлики, а таман противоположното – прилики. Голе­мите плакати също причисли към приликите; на изток те оповестяваха Пролетната среща на немската юноша, на запад рекламира­ха „ Персил “, цигарите „ Цубан “ или чорапите „ Елбео “.

Следобеда градът се оживи. Хладното мъгли­во утро по обед мина в топъл, безоблачен про­летен ден. В края на националния парк „ Фридрихс­хайн “ той се натъкна на сергия, на която продаваха боквурст с картофена салата и ли­монада. Взе си, седна на една бетонна скамейка до бетонна маса и загледа децата, които играеха, и майките, които си приказваха. Един мъж го поздрави, настани се против него, изчака го да си изяде и изпие всичко и го попита дали може да го попита нещо. Каспар кимна и научи, че чове­кът желае химикалката, която се подаваше от джоба на ризата му. Работел в министерство, пишел значими документи, а тукашните хими­калки цапали. Сега към този момент Каспар се вгледа по-внимателно в мъжа. На междинна възраст, с рядка коса, скука и ненаситност в изражението, леко бежово яке над бе­жова риза. Колко необичайно, намерения си Каспар, че с цел да служи по-добре на своята страна и на своята класа, мъжът молеше за услуга класовия зложелател от вражеската страна. Социалистическо чиновническо усърдие. Но такива чиновниче­ски души имаше и на Запад. Каспар, тръгнал да търси приликите, ги откри още при първата си среща с жител на Германска демократична република. Усмихна се на мъжа и му даде химикалката си.

В киното в квартал „ Фридрихсхайн “ гледа „ Черно кадифе “ – престъпен филм, чиято заплетена история беше за източни и западни сътрудници и за един съвършен строителен кран, изобретен в Германска демократична република, който би трябвало да бъде изло­жен на Лайпцигския панаир, само че западните аген­ти търсят метод да го разрушат, с цел да злепос­тавят Германска демократична република. Каспар и тук откри общи неща; из­точният сътрудник беше като Джеймс Бонд, единствено че по-простоват, по-скромно облечен, несръчен в техническо отношение, скромен в кулинарно и без възприятие за комизъм.

На идващия ден отново се насочи към Из­точен Берлин – този път към университета „ Хумболт “; на входа по този начин настойчиво настоя, че би трябвало да приказва с декана на Философския фа­култет, че извикаха един студент, който да го води до кабинета му. Следвал германис­тика и история – дали можело да го позволен да учи тук един учебен срок. Деканът уточни куп аргументи, заради които това не е възмож­но – от приема и административни пробле­ми до статута на Берлин и неналичието на спокойно взаимно битие на двете немски страни. Все отново студентът, който беше до­вел Каспар, го взе със себе си в мензата, преди още веднъж да го остави на входа. Мечтаеше за на­стояще, което да сложи началото на бъдещето, предсказано от Маркс и Енгелс, и изнесе лекция на Каспар за свободата като осъзната нужда, за края на употребата и за равноправието на мъжете и дамите в Германска демократична република. Кас­пар на вятъра се опитваше да заприказва за персонални неща, за натоварването около следването, за професионалните вероятности, за ваканци­онни дестинации. Другият остана при Маркс, Енгелс и Германска демократична република.

Каспар се обезкуражи. Какво да направи, с цел да се почувства вкъщи в цялостен Берлин, в цяла Герма­ния? В идващите седмици се ограничи до ред­ки визити в спектакъл „ Берлинер отбор “. На лекциите и семинарите си в Свободния университет се срещна със студенти, които също като него чакаха Пролетната среща на немската юноша като опция да се видят със свои връстници от Изтока. Тя за­почваше на 16 май.

---

* Николаус Лудвиг декор Цинцендорф (1700 – 1760) – немски тео­лог и създател на църковни песни. – Бел. прев.

** След Втората международна война Берлин е разграничен на четири оку­пационни зони: американска, френска, английска и руска. Първите три по-късно съставляват Западен Берлин, който е с необикновен статут и не се счита за част от Федерална Република Германия, а руската ста­ва Източен Берлин – столицата на Германска демократична република. Гражданите на източна­та част нямат право да вървят в западната, а жителите на за­падната влизат в източната при избрани условия. През 1961 година сред двете е издигната Берлинската стена. – Бел. прев.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.